Сънуваш ли ме, Принце? Някога?
Сънувай ме. По-бавно ме сънувай. Разказвай ме по мъничко на нощите, в които самотата те целува. Сънувай ме - едно момиче пясъчно. Една жена, докоснала звездите. Сънувай ме реална и загадъчна. И после утрото за мен разпитвай. Сънуваш ли ме, Принце? Още? Във сънищата ти нали съм влюбена? Целуваш ме на сън. И ставам твоя. И, знаеш ли...Аз искам да се сбъдна... 5.5.08 Радосвета Аврамова /Caribiana
0 Comments
Възможно ли е да съм те обичала?..
Да съм мечтала с теб да остарея? Животът ни да е вълшебна приказка, която вярвах, че ще изживеем... Защо мълчим? Защо ли пак се крием зад мисли, зад прикрити обвинения? Днес вече просто няма я магията... Изпълнени сме с гняв и отчуждение... И нищо не остана оттогава... В душата ми е черно и горчиво. Знам само, че каквото и да става - не съм живяла, щом не бях щастлива... ВАНЯ СТАТЕВА Тихо стъпвай, полека , на пръсти до мен,
аз не спя, ела, целуни ме, не разваляй магията в чудния ден, нека почне той с твоето име... Разкажи ми за всичко, за свойте мечти, говори ми и моля, не спирай... Аз те слушам и леко притварям очи, моят свят в твоя с обич прелива... Поне днес забрави за живота горчив и за всичките празни надежди, нека днешният ден да е много красив и полян със щастливи копнежи... Вярвай в нашата приказка с хубав е край, чуй камбанния звън в тишината, хор на ангели носи се в нашия рай. и припява ни песен позната, за любов и за нежност, за по - добри дни, ти и аз цели в радост огрени... Във завивката леко до мен се гушни... Нека почне денят ти със мене! Таня Симеонова Не може да съм грешка ли? Напротив!
Понякога се раждат и такива, които само спорят със живота – дали, защо и как да са щастливи... Това съм аз. Докрая и изцяло. Не ме търси в наръчник с правила. Аз вечно ще го пиша отначало, но с нови и невидими слова... Навярно ще съм много неудобна. Почти дете, почти жена-магия. Родих се да обичам безусловно. И само в любовта ще се открия... Това съм, да! Любимата ти грешка! Умирам си така да ме наричаш! Съдбата ми? Какво като е тежка. Ти точно затова ще ме обичаш. irini Наследих този поглед от баба.
В него много мъже са се давили. Като буре с барут ми е нрава. Да не ме доближават предатели! Със завета на мама израснах - да не свеждам глава пред неправдата. Аз не плача. Аз ставам опасна даже там на дръвника, под брадвата. На безстрашни жени съм потомка! Вместо кръв - имам огън във вените. Не рискувай с такава девойка, ако още си слаб във победите. Че сърцето ми търси героя, а отхвърля без милост страхливците! Зарад мен би ли влязъл във боя без защита, без сабя, без ризница? Би ли стискал ръката ми здраво в болест, в бедност и в дни непоискани? Знай, над мойто сърце има право само истински мъж. Само истински! Васка Мадарова нещо все ме завръща към теб
във дълбокото силно пулсира в мълчаливия звезден ответ свойта сила докрайно намира в друга обич реално горя тя ме стопля в студените нощи като свещ там сред вятър трептя и те чакам задъхана още знам ще дойдеш когато навън пак забият вълшебни камбани в този светъл загадъчен звън ще са нашите чувства събрани а душите ще греят в едно вечността като стража ще пазят туй което аз знам е било ветровете след нас ще разкажат 02.04.2017г. Елица somewhereinthewind.blogspot.bg/ Изгубих се, заседнала във времето -
там, между днес и вчера, и боли. Тъй непосилно се оказа бремето от спомени, вина и страх. Дали това ме прави силна, мъдра?! Моля се! Но липсва ми и малко глупостта - като дете да преоткривам полюси, и пак да пребивавам в радостта. Копнежът към красивото нетленен е, а също към доброто във света. Дошли сме на Земята само временно, а Горе ни очаква Вечността. Elia Ти вярваш ли във верните решения?
В правилните постъпки? В истината? Чия? Моята? Твоята? Неговата? И към кой момент? Когато... или когато... А знаеш ли цената на едно спестено "Обичам те"? На несъбраната смелост? На непротегнатата ръка? На невзетото давано? На непоисканото мечтано? Мамка му и предразсъдъци! Мамка му и страхове! "Нещата от живота"
Красива си! И друго не помисляй! Такава красота не се доказва. Жената е родена за обичане - не смей да се подтискаш и наказваш! Не може да не си красива! С подутите очи или разрошена. Със сенки тежки, теменужени. Красива си, дори и разтревожена. Красива си, дори да си разлюбена, с бръчките - прекрасни подчертания. Красива си, изцапана, отрудена, красива си, когато си отчаяна. Красива си, когато побеснееш изригнала във чувства и вълнения. Красива си, когато се разсмееш, Красива си, обзета от съмнения. Във самотата си отново си красива. И в тази красота съм се изгубил... Понякога не мога да повярвам, че най-красивата жена съм любил ! Камен Илиев Обичай ме такава – разпиляна,
не ми отнемай простите неща, повярвай в моя свят дори да няма с какво да оправдаеш любовта. Когато плача сутрин за Луната, а вечер ти говоря за звезди, когато шия рокли на цветята, не спирай в мен да вярваш – само Ти. Когато спра да чакам свойто утре и се събирам в себе си – без глас, когато ти се вричам без преструвки, бъди до мен – до сетния си час. И ето – давам ти се, нямам друго име, горят от обич двете ми ръце. И нищо, че изглеждам недостъпна, опитай да ме хванеш – със Сърце. Маргало |