Красива си! И друго не помисляй! Такава красота не се доказва. Жената е родена за обичане - не смей да се подтискаш и наказваш! Не може да не си красива! С подутите очи или разрошена. Със сенки тежки, теменужени. Красива си, дори и разтревожена. Красива си, дори да си разлюбена, с бръчките - прекрасни подчертания. Красива си, изцапана, отрудена, красива си, когато си отчаяна. Красива си, когато побеснееш изригнала във чувства и вълнения. Красива си, когато се разсмееш, Красива си, обзета от съмнения. Във самотата си отново си красива. И в тази красота съм се изгубил... Понякога не мога да повярвам, че най-красивата жена съм любил ! Камен Илиев
0 Comments
Обичай ме такава – разпиляна,
не ми отнемай простите неща, повярвай в моя свят дори да няма с какво да оправдаеш любовта. Когато плача сутрин за Луната, а вечер ти говоря за звезди, когато шия рокли на цветята, не спирай в мен да вярваш – само Ти. Когато спра да чакам свойто утре и се събирам в себе си – без глас, когато ти се вричам без преструвки, бъди до мен – до сетния си час. И ето – давам ти се, нямам друго име, горят от обич двете ми ръце. И нищо, че изглеждам недостъпна, опитай да ме хванеш – със Сърце. Маргало Понякога си мисля вечер,
Чия жена ли си сега? Нали на никого закуска пак не правиш, Надявам се да е така… Бързаш ли да станеш още сутрин Рано, да посрещнеш утринта С не разсънени очи и рошава коса Да го побутваш с лакът И с кафе горещо във ръка. Да си мълчиш със него Защото и той, навярно знае Как нервна си по туй време на деня. Нахлузила ли си неговата риза, а бърчеш ли си недоволно пак носа? Студено ли ти става още вечер и мушваш ли нахално, за да ти е топло измежду неговите своите крака? Или от шкафа му скатала си чорапи защото мразиш студените крака и знам,че няма да ги върнеш, за да ти е топло и когато си сама. Необичайна си, егоист от пети до глава, но само и винаги за най-малките неща А тъй приятно се обичаш Странна, ненормална, дано си все така О, надявам се и моля се аз за това. Ти бе Ти си непреодолимо най-прекрасната тъга И дано и той да вижда, И той да знае, че до него тази вечер спи най-невероятната жена. М.Я. Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че болката и страданието са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно мога да засегна някого, ако го пресирам да изпълни желанията ми, преди да им е дошло времето, и човекът още не е готов... дори този човек да съм самият аз. Днес наричам това "уважение". Когато започнах да обичам себе си, престанах да копнея за друг живот и видях, че всичко, което ме обкръжаваше, ме приканваше да израствам. Днес наричам това "зрялост". Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на правилното място, в правилното време и всичко се случва в точния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си". Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от собственото си време и да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, което обичам да правя и което вълнува сърцето ми. Правя го по собствен начин и с моя собствен ритъм. Днес наричам това "простота". Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което вреди на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отдалечаваше от самия мен. В началото наричах това "здравословен егоизъм". Сега знам, че това е "любов към самия теб". Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност". Когато започнах да обичам себе си, отказах да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "осъществяване". Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, той ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето" Повече не е нужно да се боим от спорове, конфронтация и всякакви проблеми със себе си или с другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: "Това е животът!" ~ Чарли Чаплин - Какво от туй, че сринах страховете си,
от миналото, носещо тъга, че в няколкото люлякови месеци научих се отново да летя... Какво от туй, че в своите илюзии пресъхнали пустини прекосих, че нощем пъдех всичките си музи, за да не рони сълзи моя стих... Какво като душата ми привикна в най-тъжните среди да лагерува, сърцето ми отново че обикна, макар да знаеше, какво ще струва... Какво като и в този миг усещам Любов, колкото цялата вселена, когато закъснялата ни среща с най-тъжните сълзи е напоена? ... Какво от туй, че подир мен оставям поредния преплуван океан, когато с цялата си същност зная, какво е чувството да бъдеш сам... Павлина Соколова Ще те обичам на инат!
(така съм решила)... Защото очите ми все тебе търсят. Защото със твоите отново съм истинска. Защото съм тук! Защото си тук! Защото в сърцето ми вечно е буря, а твоето милва го сякаш съм пролет... Защото ти знаеш трънливите пътища, в които си стъпвал, в които съм стъпвала и въпреки всичко си хванал дланта ми, която те пуска от време на време... Защото ни свързва не ,,някаква обич,, , не ,,някаква вярност,, , не ,,някакво минало,,! А всяка секунда,в която се вдишваме! И двете стрелки споени в часовника... Ще те обичам ,,на инат,, Обичай ме... М.В.-Mimoza-Мариета Валериева Животът е шамар. Целувка. Дъх.
Горчи. Но се услажда като вино. Пропадане. Изкачване на връх. Сълзлива драма. Весело казино. Животът няма четири стени. Ключалки и врати не съществуват. Безспорно е – умираме сами. Живот без обич пет пари не струва. Безспорно е – стареем с всеки ден. Но вътрешно сме все едни и същи. Живея. Имам теб. Ти имаш мен. До смърт ще те целувам и прегръщам. Ще те обичам тихо. И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие… Ще си припомням твоето ухание, очите ти, и допирът на пръстите… Когато тихо спуска се нощта и този град заспива уморен, ще питам всяка мъничка звезда къде си ти и мислиш ли за мен… И само листите под моите пръсти и моливът, докосващ ги с тъга, зловещо тишината ще разкъсват, за да напомнят колко съм сама.Но тази самота – не ще разсееш, защото, щом опиташ да преминеш пропастта, която ни разделя ще те погълне тя… и ще загинеш. … Във друг живот – ще съм ти любовта. Ти в този – ще ми бъдеш наказание. Остава ми единствено това да те обичам тихо. И от разстояние… Павлина Соколова Вече не боли. Почти не плача.
Вече не съм твоето момиче. Не очаквам да ме гушнеш в здрача. И не искам ТИ да ме обичаш. Вече ми е все едно. Напълно. Ти си чужд. Неистински. Далечен. И какво, като не ми се сбъдна тази мъничка мечта за вечност... И какво, като съм просто...никоя във навалицата от такива като мене. Аз се уча бързо. Бързо свиквам. После много тихичко изчезвам. И не можеш да ме върнеш. Няма начин. Някак твърде късно е да ме обичаш. Твърде непосилно ми е да ти вярвам. Просто... не съм твоето момиче. 15.3.13 Радосвета Аврамова /Caribiana/ Разбери едно, момиче – нямаш нужда от ничие разрешение, за да правиш нещата, които искаш. Да правиш физиономиите, които те налитат безпрчинно отвътре. Да хвърляш широка усмивка на симпатичния младеж на отсрещния тротоар. Да бъдеш инатлива до глупост понякога. Да притъпяваш питомното, за да изкараш на преден план дивото, когато прагът на търпението ти бъде преминат.
Запомни едно, момиче – нямаш нужда укротители, пазители, наставници. Имаш нужда от себе си. Имаш нужда от свободата си, за да бъдеш безкрайно красива. Защитник не ти трябва. А някой, който света ти да уважава... без да го нарушава или разрушава. Запомни едно, момиче – сигурност не ти трябва. А риск. За да събудиш всяка клетка в теб, да изтриеш всеки стронций страх в ума си. Повярвай в едно, момиче – повярвай във всички прекрасни неща на света. Повярвай, за да можеш да минеш през всички трудности с лекота. За да може всеки път, когато паднеш, да се изправяш с достойнство... защото знаеш кога и как. Довери се, момиче – на пъстротата в дъгата. На многообразието в природата. Защото не си сива. А цветна. Много, много цветна. Понякога лоша. Друг път добра. Скромна... или като паун наперена. Тъжна. Като слънце засмяна. Като буря мълниеносна. Наивно доверчива. Отричаща всеки симптом на доверие. Ей, такава симомиче. И не се вини за това. А своеволието на емоциите си прегърни. В свободата непоклатима остани. На непредвидимостта широко се усмихни. Защото такава, момиче... си най-красива. |