Ако аз те обичам, а ти
си студен като камък със мене, ще залостя зад девет врати туй сърце. И когато след време ти пристъпиш към първия праг, там, отпред ще стои самотата - твой единствен приятел и враг. Ще те спре. Ще ти вземе душата. Ще се скиташ немил и недраг между всички заключени порти. А над теб най-жестокият сняг ще се сипе... И кой ще те стопли, щом вратите са стража пред мен, а ключът е ръждясал самичък... Не извръщай глава отегчен днес, когато до смърт те обичам. Любовта си отива за миг щом човек се държи арогантно. Нито жал, нито плач, нито вик няма как да я върнат обратно. Васка Мадарова
0 Comments
Боли ме, вещице!
Боли! Съдба ли те наричат още ... Откъснат зов от две очи слепее в лапите на нощите. Изтича времето. Изтича ... Под облаци от притъмняване - в жестоки думи, мрачни мисли - река от лудост пропиляна. Разлъка, тежка самота ... В сърцето - извор на забрава. Несподелена е частта от другата страна на хляба. По пълнолуние – мълчиш, Венера някъде се дави... Душата ми през зъби диша - червеноуста , недохранена... По колко пътища – в пръстта, дъждът заравял е сълзите ми ... във колко пропасти крещят разпънати на кръст мечтите ми... Боли ме, вещице! Сега светът е празен и без смисъл... Извикай гръм - убий кръвта ми! Та на съдба да заприличаш... Силва Грийн (dakota) Добричките отивали във рая,
а лошите – където си поискат… А аз къде отивам ли? Не зная. Сега вървя. Пък после ще му мисля… Изобщо не подхождам на добрите. (А лошите? – те някак си ме плашат). За рая даже няма да попитам, все още, знаеш, себе си изплащам… На никакви критерии не пасвам, и в никоя графа не се побирам. Обречена на невъзможно щастие, така вървя, и търся, и намирам – душата си - изгубена светулка… И пиша своя собствена поука. Животът ми е туй – след дъжд качулка, но никога не ще умра от скука. irini Не е достатъчно.
Да си щастлив за час-два. За едното кафе. Кино. Или секс. Не. Трябва да го чувстваш непрестанно. Просто защото знаеш. Че някоя там. Мисли за теб. Повече отколкото ти самия го правиш. Че ще се сети да ти купи нова четка за зъби. Въпреки че цяла седмица ти сам забравяш. Че я е грижа. Дали си обядвал. Какво ще вечеряте. И кой сериал ще гледате. Че ще те вика на пожар от другата стая. Когато я мързи да вземе дистанционното. За да те подгони с възглавница. Ако не й го дадеш. Че когато силите ти стигат само да се проснеш в леглото. Ще дойде до теб. За да ти даде. Топлота. Докосване. Ухание. И само с един поглед ще разбира. Какво те тормози. И ти тежи. После ще те прекъсне. Преди дори да си отворил уста. За да ти каже. "Знам." Щастието е достатъчно. Когато знаеш. Че някой там. Не може без теб. Димитър Калбуров “А първата любов ръжда не хваща”-
съвсем не съм съгласна със това! Което минало е - там си му е мястото, защо да връщам лентата назад. И колко съм различна оттогава... Ако случайно срещнех се на път, сама не бих могла да се позная- момичето, което бях, да поздравя. Устроена съм бързо да забравям- нарочно, може би, не знам и аз, но искам в себе си пространството за нови ценни мигове да разширя. Дори да съм в заблуда, все си мисля, че най-прекрасното тепърва предстои. Което е било - благодаря, наистина, но днес животът ми е много по-красив. Въпрос на гледна точка, не на щастие и не на случай рядък, нито на късмет- където и с когото съм в сегашното, аз вярвам, че е най-добре за мен! Валентина Цукева ...Но пак те любя аз. Любя те, защото
от тебе съм далеко - може би тъй, както е далеко злото от доброто; защото сме чадата може би на две враждуващи съдби. ...Но пак те чакам аз. Чакам те, защото обичам чудесата - може би ще се досегнат с нас земята и небото: защото и душата може би без вяра нивга не скърби. - И чакам влюбен аз: може би защото пред радостите скръб ще избера, до смъртен час за тебе да блуждай окото; защото радостта ще избера - от скръб за тебе да умра. Пейо Яворов Недей да ме бъркаш с жените,
с които си бил досега. Аз нося сърце във гърдите, което презира страха. Което лъжа не прощава, което съвсем не търпи любов и добро да раздава, в замяна - да пие сълзи. Аз няма и тихо, и кротко пред тебе да свеждам глава. Не съм от наивните котки, които ще милваш с ръка когато така ти изнася, а щом ти омръзне - със крак ще сриташ под някоя маса. Не си и помисляй по мрак, почерпен със трета ракия, пред мене да сваляш звезди, а денем от тоз куражлия да няма ни стон, ни следи. Недей да ме бъркаш с жените, които на пръсти въртиш. Пред мен не минават лъжите. Излъжеш ли, скъпи - гориш! Недей да ме бъркаш, че мога да стана и зла, и проклета. Тогава, обзет от тревога, ще бягаш на друга планета. Васка Мадарова Когато любовта към мен угасне
и в този свят окажа се излишен, очите ти, щом в други се захласнат, когато пламенно по него ти въздишаш! Тогава аз с тъга ще си отида - със есенният шепот на листата и стон ще съм, пронизан ще съм вятър, и дъжд ще съм - разхлипал се в стъклата. Ще нося буря, гърмове ще хвърлям, за теб последни вопли ще изплача и ще валя сълзи - до сетния си тътен преди да ме потули в пазвите си здрача. Ще кажа само - ти бъди щастлива, ще знам как празно е без теб и пуст е мрака, очите ти в звезди ще ги откривам и ще мечтая - да сбъднеш се, отново някога! Красимир Трифонов /sinoptic/ Голямото сбогуване приключи.
Не съм по- малка, нито ти порасна. Добре ще е след мене да заключиш. Едва ли ще се върна. (Но помага.) Добре ще е след мен да се напиеш. (Аз трезви философи не познавам.) Навярно самотата ще откриеш. Не е като смъртта. (Но пак помага.) Добре ще е да ми простиш. Отчасти. (За повече не смея да мечтая.) Не можех да се споделя на части. Сбогувам се, за да остана цяла. Мария Лалева Най-трудните думи са тези, които знаем, че няма кой да чуе...
Най-силната обич, е тази, за която знаем само ние... Най-милите спомени са тези, които не можем да споделим с никой... Най-голямата любов, е тази, която почти сме имали... Най-горещата ни тръпка, е човек, на който сякаш му е било все едно за нас. Най-страшната целувка, е онази, за която тогава не сме знаели, че е последна, а ни се иска да повторим пак... и пак... Най-силната прегръдка е не от обич, а от страх, да не изгубим някой... Най-тъжен е погледът, загледан в миналото... Най-красива е усмивката на Любовта. Най-щастлива е обичаща жена. Най-силен е обичан мъж. Най-страшна е ревнуваща жена. Най-топла е прегръдката след раздяла. Най-луда е Любовта на младини. Най-добрите са обичаните жени. Най-сигурно е във прегръдките на някой. Най-топлите ръце, са тези, които те стискат от страх да не тръгнеш.. Александра Иванова |