Вълните на морето са жени,
избягали от къщите – окови. Ела, една вълна сама стани, сестра на вятъра бъди отново. Ела, сред най-дълбокото иди, при царството на тъмните стихии. Била ли си обичана преди- едва сега ще можеш да откриеш. Страхливия ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, безсилния ще плаче от тъга, а истинския сам ще те намери. Ще иска той с прегръдка да те спре, но ти не се завръщай, нито спирай. Вълната е вълна насред море. А тръгне ли към плиткото – умира. Евтим Евтимов
0 Comments
Аз нямам нужда от ръка,
която да се прави че ме гали. Или от лицемерните слова на клоуни, мятащи кинжали. Не искам чужда светлина, нито изпросена надежда. И риза чужда не желая. Ще нося собствената си одежда. Презирам фалш и суета - без угризения ги заклеймявам във лицето. Каквото дойде - истинско да бъде! Да бъде чисто - от сърцето! Детелина Стефанова
Едно искам днес само! Опора навреме от рамо. Да ме измъкне оттам, където чувствам се сам - да открием фрагменти, за да сглобим момента, в който сънят вкус оставя за така желани представи - себе си в теб да забравя далеч от житейски измами. Да намираме рамо до рамо. Смисълът и живота. Само! ©текст: Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов Любовта е нещо като четвъртък. В Езикова гимназия – Пловдив едно момиче ме попита: „Вярвате ли в любовта?” Аз отговорих – все едно да питате вярвам ли в четвъртъка. И като го обмислих… Ами то е съвсем правилно! Сигурни сме, че има четвъртък. Съществува. Понякога. По принцип го има, а конкретно го има само от време на време, но къде стои, докато го няма – никой не знае. И колкото и да искаш да е четвъртък, в сряда не може. И не става с напъване. И не може да е четвъртък непрекъснато. Ако днес не е, само след няколко дни ще стане. Ще дойде и ще отмине – със сънищата, разсъмването, апетита на закуска, работата – защото е работен ден, дългия следобед, умората, почивката, съня и края. Всичко си дойде на мястото. Любовта е четвъртък. Мария Донева - https://mdoneva.com Понякога си говоря със себе си,
по-бързо времето да минава. Ако съм в добро настроение, може да бъде много забавно. Днес ми е свито от притеснение и на разходка си се поканвам. Вървим си тихо и кротичко двете, никоя мълчанието не нарушава. А всъщност е хубаво - не ми се налага на себе си обяснение да си давам. Защо ми е криво, защо не съм радостна- опростен помежду ни е монологът. Е, както при всяко съжителство, имаме си и своите пререкания. Едната иска е да е жена за пример, ала другата не е за подражание. Затова не ми е никога скучно, наум разигравам си драми. Някой дори ще ме сметне за луда, какво пък - току виж са прави! Валентина Цукева Ще има ли време за нас?
Може би в други пространства. Сега сме за малко, за час - просто в едно запознанство. Искаш ли чаша кафе? Дълго и много горчиво. Бавно минута тъче гоблен с усмивка щастлива. Аз ти говоря с очи думи, които изгарят. Ти ме поглеждаш с мечти, търсещи пътя към Рая. Близо сме. Чувам дъха, в който деца неродени крият вестта за греха, че да си тръгвам е време. Сбогом, не ми се сърди. Кратка е нашата среща. Чаша кафе ни дари с глътка любов, най-човешка. Ти ще си тръгваш сега. В друга посока поемам. А придошлата тъга с бучката захар приемам. Ще има ли време за нас? В някое друго пространство. Допушвам последният фас - изгаря едно запознанство. Камен Илиев Тя вече няма нищо за забравяне.
Не помни обичи, не помни и тъги. Тя няма денонощия, а само залези. И не признава думите. А ги мълчи. Във гардероба и е пълно с приказки. Не ги сънува. Просто ги живее. Светът в очите и полека се разлиства. Светът от векове е влюбен в нея. А тя сама пресича звездопадите. (И мислите ти тайничко пресича.) Прилича малко на една Шехерезада, дошла да те научи на обичане; дошла от древно предсказание, да сбъдне твоите най-нежни нужди... И ти заспиваш, стоплен, в скута и, и ти не искаш никога да се събуждаш... А после, след безброй безвремия, навярно ще я помниш. Много тихо. Като сънуване. Като докосване. Като доверие. Като усещане, заключено във стихове. Caribiana Стискам телефона в ръце,
Кажи ми защо не се обади?! А търсих те няколко пъти, За бога, сега със коя си?! Имам нужда от теб, позвъни ми... Дори не ме питай как си? Кажи ми само Здравей, Нама значение с коя си... Няма времето ти да отнемам, Нужни са ми само секунди. Искам да чуя гласа ти, Няма да те питам с коя си. Излъжи ме че сега си зает, Няма да те измъчвам с въпроси. Щом сега не си до мен, Не ми трябва да знам с коя си... Ничие момиче Ако днес си тръгнеш
някой ден друга може да те превъзхожда. Да ме разбира по-добре, да не се сърди за дреболии, да се смее и на глупавите ми шеги, да не ми довършва всички изречения, да не ме учи да живея. Толкова плюсове, а да не тежат повече от единствения минус. Че не си ти. Димитър Калбуров Внезапно те изтръгнах от ръцете си,
разбрала, че не можеш да си истина, свободен си, познати са ти бездните, да плуваш със надеждата за пристани. Държейки те, опадаха крилете ми, не са възможни всичките ни полети, понеже сам взриви с любов небето ни, остават ни последните възможности: Да тръгна с празнотата на ръцете си, пътеки да проправям за децата ни. Да плуваш в самотата на сърцето си, с посока светлината на душата ми. И някога, когато ще се връщаме към вярата на нашето обичане ще можем ли отново да прегръщаме душата, със която си приличаме? Ива Спиридонова |