Очите ти, приятелко не лъжат... Жена съм, мога да те разбера. Разчитам всичко в погледа ти тъжен - такава мъка носи Любовта! Недей да казваш нищо. Поплачи! Сълзите ти тъгата ще отмият, спомни си какво казвах аз преди- в очите ни два извора се крият!... Да, знам, боли! И още ще боли! Но чуй ме – от Любов не се умира! Сърцето може дълго да кърви ала напук на болката не спира! Недей да търсиш в себе си вината, недей проклиня в мъката си всеки. Изпий си чашата с горчивината, и поеми по своята пътека! Какво от туй, че някой е решил гърба си насред път да ти обърне, щом толкова той теб е наранил, повярвай, по-добре е да си тръгне! Ще дойде ден, приятелко, помни по пътя, който днес поемаш нов - ще разцъфтят по-хубави мечти, ще срещнеш свойта истинска Любов! Сега подай ми своята ръка, аз зная как Съдбата е жестока, ала приятелят е затова да крачи с теб във твоята посока! Павлина Соколова
0 Comments
Днес питаш ме приятелю, коя е тя?
Не се ли сещаш толкова коя е? Помниш ли когато във дъжда я срещнахме, и аз ти казах ,,тя е"! А, бе красива, нежна, с бляскави очи, с мократа коса - като богиня... Във миг събуди моите мечти и ти ми каза простичко,, вземи я"... С усмивка плаха я настигнах аз, повиках, спрях я, мило се усмихна. Погледнах я в очите, и тогаз дъждът поспря и времето затихна.. Аз с нея тръгнах си във онзи ден.. Измина от тогава много време.. Обичаше ме, бе искрена със мен, но, не разбирах, дявол да ме вземе.. И, тя си тръгна както и дойде.. В една дъждовна сутрин си замина.. Останах сам, нещастен и сломен.. Сърцето почна да боли и не премина.. Но, ето тук, я виждам пак сама.. Кажи приятелю, не е ли тя красива? Макар, че суха днес е мократа коса, пък и усмивката не е така игрива... Ти запомни от мен приятелю едно! Най трудно е да задържиш жената, а не да вкараш я във нечие легло и да си чешеш егото, а и душата.. И още нещо искам да ти споделя! Обичаш ли я - винаги показвай.. Не я оставяй да си тръгне във дъжда Сграбчи и любовта! Не я отказвай.. Добромир Радев Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка! От себе си едно след друго свличай прикритията нежни, ала малки на свойта плът свенлива, но греховна. Нима е грях тъй да те гледам, мила? Нали от този вечен грях любовен ний всички на света сме се родили? Нали от този "грях", така наречен, започва всъщност нашето начало? Ако е грях, то този грях е вечен, безсмъртен като смъртното ти тяло. И като моето, което те обича, което тръпне, чака и което... Събличай се! Полека се събличай, греха да видя и да го усетя, в копнежа му да изгоря докрая... На този свят горчив и толкоз мрачен по-сладко чудо от това не зная: жена, която се съблича в здрача... Събличай се и ми свети със вечност. - Дамян Дамянов - Орисвам те... ... да ми се случваш през всички бъдещи животи. Ръцете ти да бъдат все така всесилни, очите - давещи с дълбокост. И пръстите ти пак да ме извайват - първо твоя - цялата любов и нежност. На всичките ми брегове намирал пристан, да знаеш - всъщност съм безбрежна. В косите ми да вплиташ отговори на незададени от мен въпроси. В душата ти да ми е светло - да влизам там пречистена и боса. И ехото от мойто сърцебиене да носиш във гърдите си... до прималяване. А аз при всяко мръкване ще те обиквам... за да ме има пак на зазоряване... esterСред черната пустош на изпепелената гора щастлив съм, че те имам, че съдбата ни събра. От твоя смях щастлив съм, от твоя слънчев подлед, от сладките целувки, ухаещи на пролет, от думите ти нежни, изречени с любов - вечно да ги чувам, на всичко съм готов. Ако сме двама в ада дали ще разберем или че рай това е със теб ще се кълнем. Раят е където се намираш ти. Защо ми е небето? Защо са ми мечти? Ти си ми реалност. Ти си ми една. Ти си нежна ласка, ти си топлина. Обичам те такава, каквато си сега. Недей да се променяш, ти слънчева жена. Обичай ме, мисли ме, изгаряй като мен в любовен пламък двама да бъдем всеки ден. И никой да не може интрига да посее в добрия огън злото зад нас да си изтлее. http://oblak.bg10.com/index.htmlНяма мост над реката за двама ни,
няма шепот на дъжд и листа. Няма нищо, когато телата ни, се докосват и търсят в нощта! Има място за теб във сърцето ми! Потърси го, ела, остани! Ако сълзи блестят по лицето ми, просто плача... Защото си ти! Ще забравя, какво съм си казала, че обичам ли, после боли... и след болката как съм изрязвала всяко късче, което кърви! Колко малко ни трябва да бъдеме по-различни, да нямаме страх! Уморен ли си? Аз съм... от скитане! Вече знам! Любовта не е грях! Не гони ме... аз, нека остана, направи ме щастлива жена! Не мисли, че във теб ще оставя парченце лед, а не топлина! Просто нека сега да опитаме, само двама, без капка вина, двата пътя в един да преплитаме...! Аз съм твоя, ти - моя съдба! В живота ти не искам да съм залив, където в ранна утрин ти ще спреш и ще отплуваш в кървавия залез, оставил само мъка и копнеж. По пътя ти не ща да съм поляна, където ти ще седнеш уморен, ще тръгнеш после със коси развени за миг поне не сетил се за мен В живота ти не искам да съм спомен, за който ще си спомняш в късен час кога случайно плика стар разтвориш и в тъмното прозвънне моя глас. Аз искам да съм лек попътен вятър, издуващ корабните ти платна. Любима да съм ти като земята и скъпа като младостта. lubovni-stihove.spomenibg.com/ |