Уморих се от истини, от натрапени мисли,
от учтивост, усмивки и думи нечисти. Уморих се от книги, цитати, мъдри приятели, от животи и примери - идеи, мечтатели. Някак в повече вече ми идват нещата, искам просто да спра и да прегърна душата си. Измежду бягане, работа, спорове, лекции, животът промъква се тихо в нозете ми. Остарявам безгласно и навсякъде вече усещам, че за себе си май почти не се сещам... <<Маргало>>
0 Comments
Броя прашинките в лъча от светлина,
танцуват нежно в утрото лениво. Сънувах тялото ти, но на сутринта съм сам с илюзия за нещо тъй красиво. Опиянен от ароматната ти гръд по устните ми още се разливаш. Видения от снощи, допири на плът часове наред от мене жадно взимаш. От фантазията връщам се когато вратата леко скръцва, влизаш ти. На пръсти приближаваш ме и нежно устата ти “Желая те” шепти. Daniel Màrgnov Те жените ранени не спят.
Да поплачат си имат минути. Те заспиват. Сънуват. Мълчат, като тъжни красиви кошути. Ти жена не ранявай във гръб! Сякаш спираш полет на птица. Твойте думи дарят ли и скръб. Просто става. Каква ли? - Лъвица. Замълчи си тогава... Потрай! Наранено сърцето остава. Прошка искай. Цветя и подай. Тя жена е, и знай да прощава. Ти жена не ранявай. Боли. Като меч са отровните думи. Във душата и дъжд ще вали. Сиви капки... смъртоносни куршуми. Но реши ли жена да мъсти, ти до кай ще бъдеш орисан. Втори път не ще ти прости. Просто ще бъдеш... отписан. Красимир Димитров Обич моя, моя нежна обич!
Толкова желана и бленувана, като топъл летен дъжд жадувана, пак ще дойдеш във съня ми босонога, бяла лястовице, блян до изнемога. Обич моя, моя нежна обич! Знам ще дойдеш с залезни фанфари, с молитвите под сънено небе, с любовен шепот в будни тротоари, когато жадна страст ще ни зове. И тогава вятърът ще коленичи, с лунен дъх простора ще нашари, косите ти с звездици ще закичи, ще бляскат във очите ни пожари. Обич моя, моя нежна обич! Ще сгуша те във топлите си длани, мила, чудна, трепетно - гальовна, щом омайнице засветят небесата, в свят за двама, с две очи желани! Красимир Трифонов / sinoptic/
За силната жена, не се говори. Тя смела е, дори да е сама. Не хленчи, не измисля апострофи. Усмихната е, приливна вълна. Не моли и не проси милостиня, сама на свойта участ господар. За всяка във душата си пустиня, тя мъдра е и ще намери цяр. Трохите не събира от трапези. Не се превръща в безгръбначен роб. Сълзите си издайници, не мрази, но пази ги за любовта, до гроб. Обича със сърце, душа и тяло, изгаря в клада от безброй мечти. След всеки край усмихнато начало, със разума си тя ще сътвори. В жаравата пристъпва със достойнство, по нестинарски гони злочестта. В косите вплела огън, чар и тайнство, тя битките печели на честта. За силната жена не се говори... Пред силата й просто се мълчи. В живота си тя никого не моли, със реверанс ти път й направи! Таня Мезева Не ме подценявай, Любов, не съм толкова слаба.
Аз съм вярна жена и умея да чакам. Аз съм стопроцентова, истинска, пряма. Аз съм просто ЖЕНА, значи - трябва. И доказано мога - аз съм чакала вече. При това доста много, дори тези до мене - да се върнат към себе си, във живота предишен, да се сетят кои са, да не стават излишни... Тъй че чуй ме, Любов - ще те чакам. Та дори и след края - до колкото трябва. Даже няма особено много да страдам - ще се вглеждам във себе си и ще помня, ще вярвам. Ще те чакам, Любов - знам,че искаш. Та дори и животът да ме притиска. Ще те чакам - и аз го желая. Щом го казвам, със сигурност зная. Кина Маринова Не ме подценявай, Любов, не съм толкова слаба.
Аз съм вярна жена и умея да чакам. Аз съм стопроцентова, истинска, пряма. Аз съм просто ЖЕНА, значи - трябва. И доказано мога - аз съм чакала вече. При това доста много, дори тези до мене - да се върнат към себе си, във живота предишен, да се сетят кои са, да не стават излишни... Тъй че чуй ме, Любов - ще те чакам. Та дори и след края - до колкото трябва. Даже няма особено много да страдам - ще се вглеждам във себе си и ще помня, ще вярвам. Ще те чакам, Любов - знам,че искаш. Та дори и животът да ме притиска. Ще те чакам - и аз го желая. Щом го казвам, със сигурност зная. Кина Маринова Знаеш ли, има едни катаклизми,
и едни тишини след тях, и ти си там, в мига след края на всичко. Знаеш ли, ако избирам между стаята с изгрева и тази със залеза, аз ще избера онази, в която си ти, но ти не знаеш, аз никога с нищо не съм била свързана, така както когато мисля за теб. Не знаеш и, че пазех спомен за теб от преди да те познавам. И че, имам очите на баща ми и дългите пръсти на майка ми, но никога на никой не съм приличала, винаги различна, винаги тиха, свита в тъмен ъгъл, чакаща някой като теб да ме обича... Вероятно никога няма да чуеш как пея опера на шега, или как рисувам ангели на дланта си, но трябва да знаеш в стаята си ще събирам изгреви и залези, за да си в нея, за да е дълбок раят ни, за да избереш мен. Agleya Като езичница - бродя по нощите.
Редя заклинания, търся магия. Билки и мъдрост събирам.И сила! Мисли горчиви дълбоко да скрия. Бродя по нощите - търся звездата. Грее ли още или потъмнява? В знаци потайни разчитам съдбата. След обич какво ли остава!? Ровя студената пепел на времето. Търся забравено късче жарава огън отново да стъкна в сърцето. Но въгленче няма и огън не става... Като езичница - жертва принасям болка кървяща. Спомен разсичам. В нощите бродя - изтривам следите ти и те забравям! ...И пак те обичам! Мария Марковска Желание нямам за празни любезности-
времето между пръстите ми изтича. Навярно зад мен е изминало повече, отколкото пред себе си имам. И по неволя научих да съм пестелива- грижливо минутите кътам. Понеже са ценни, много бих искала с радост и смисъл да ги запълвам. И все пак е хубаво да бъда любезна, вежлива, мила, усмихната. Но никак не мога насила да сложа маската с благовъзпитаност. И никой не съдя-всеки сам си решава как времето свое да харчи. А аз все по-често се сещам, че ми остават с всеки ден по-малко запаси. Валентина Цукева |