Защото самотата няма своя форма,
заема формата на тялото, в което е. През хората минават други хора и всеки продължава, закъдето е поел. Във чувствата живеят други чувства, а в редовете – други редове. Уж незначителни неща, а ни пречупват и лъжем себе си, че сме добре. Пространствата са многолюдни. Намираме се и се влюбваме дори. Но всеки поотделно е изгубен във своя собствен лабиринт. Селвер Алиева
0 Comments
Защото с теб е по-различно,
различно тупти сърцето ми, различно се усмихва лицето ми, различно звучи гласът ми, различен е даже смехът ми. Всичко е по-различно! Магично е! Необяснимо! С теб съм свързан нетипично, духовно и необозримо. Различно се живее, истински! Това е чувство нелечимо. Превърнала си в ден нощта ми - ти си нещо несравнимо! Камен Илиев
Знам, Животът е хикс. Две черти. Неизвестно. И на кръст се преплитат радости и тъги. Не е лесно, нали? Боже мой, не е лесно да мълчиш, да търпиш, да заспиш, да боли... Да избуташ до хълма канарата с проблеми, а просторът да бъде по-далечен от сън... И едничка надежда, в теб, през цялото време, да напомня за себе си – във петата ти трън... Да преследваш мечтите, да ги гониш до лудост, и така да въртиш този свят – въртележка. През сълзи да направиш от душата си чудо, и в урок да превърнеш всяка мъничка грешка... А Животът е хикс. Неизвестно. До края. И на никой приживе не поставят Отличен. Само там, в тишината, може би ще узнаеш, че живял си в мига, в който бил си обичан. irini Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване. Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето. Много често завинаги. Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано. Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ. Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз, Знаеш, че нищо няма да е както преди. Знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия. Това е истинската любов - тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето. Защото само тя умее това. Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов! Сър Джеймс Матю Бари Знам, че я обичаш.
Иначе нямаше да си с нея. Но да я обичаш не е достатъчно. Трябва да умееш да я караш да се чувства обичана. Спомни си какво изпита, когато я видя за първи път. Тя беше всичко, което искаше. Всичко, за което беше мечтал. Погледът й, духът й, нейната независимост и сила, мечтите й... в нея имаше нещо, което не беше срещал в друга жена. Но най-вече те плени със своята детска наивност. С доверието, с което те гледаше. С начина, по който ти се доверяваше. С това, че не се преструваше. Че беше истинска. Че беше себе си. Не убивай това в нея. Не убивай нея. Начинът, по който се държиш с нея, определя начина, по който тя вижда себе си. Не й позволявай да си мисли, че нещо в нея не достига. Не й позволявай да се подценява и принизява. Не й позволявай да забрави красотата, която носи в душата си. Не се опитвай да я променяш. Не се опитвай да я моделираш. Не я убивай. Тя ти подари сърцето си. Пази го. Откри душата си за теб. Не я тъпчи. Подари ти мечтите си. Не ги опорочавай. Бъди до нея. Приеми я. Усети я. Но не я променяй. Не я убивай. Тя няма нужда да бъде "поправяна". Иска само да бъде разбирана. Чувана. Усещана. Не я карай да крие чувствата си. Не я карай да се срамува от сълзите си. Не я карай да маскира слабостта си. Позволи й да бъде себе си - ранима и корава, наивна и зряла, дете и жена. Позволи й да бъде това, което е - несъвършена, различна, истинска. Затова, ако я обичаш, не я убивай. А просто я обичай. Автор: Илейн Йосеф |